1 май е официален празник от 1939 г. у нас
Денят на труда 1 май е сред официалните празници у нас. Първият опит за честване на празника е изработен от Типографското сдружение през 1890 г. Обявен е за формален празник през 1939 г.
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България започва да празнува празника годишно, защото в социалистическите страни на честването му се отдава огромно значение съгласно идеологията, че те се ръководят от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП иБЗНС от управляващия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на социализма в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с образуване на всеобщи прояви.
По света. Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко 4 души[2]. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердампризовава „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България започва да празнува празника годишно, защото в социалистическите страни на честването му се отдава огромно значение съгласно идеологията, че те се ръководят от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП иБЗНС от управляващия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на социализма в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с образуване на всеобщи прояви.
По света. Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко 4 души[2]. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердампризовава „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ